История

Според влезлия в сила на 12.07.2006 г.( обн. ДВ. бр.30 от 11 април 2006г) нов Административнопроцесуален кодекс (чл. 307 и § 3 от ПЗР на АПК ) се създадоха административни съдилища със седалища и съдебни райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

Проведе се първият в историята на съдебна система в Република България конкурс за определяне на състава на новосформираните 28 съдилища.

Председателите на административните съдилища бяха назначени съобразно конкурсните резултати от Висшия съдебен съвет по предложение на Председателя на Върховния административен съд. На 3 януари 2007 г. председателите на новите съдилища в цялата страна положиха клетва и встъпиха в длъжност.

Съгласно § 3, ал.5 от ПЗР на АПК Министерският съвет и областните управители имат задължението да осигурят помещения за дейността на административните съдилища.

Въпреки заявената готовност за подкрепа на съответните институции и експертно мнение относно най-подходяща сграда, Административен съд София-град се помещаваше временно в Съдебната палата. Липсата на нормални условия за работа на съдиите и съдебните служители в продължение на една година и половина не възпрепятства обслужването на гражданите и нито едно производство не беше забавено. Съдът функционира през цялото време пълноценно и гарантира бързо, компетентно и прозрачно правораздаване.

На 23 септември 2008г. той отвори врати за гражданите, представителите на административните органи и всички, които се нуждаят от административно правосъдие, на ул. "Георг Вашингтон" №17.

Петгодишният мандат на първите председатели на административните съдилища в цялата страна изтече в началото на 2012 г. и Висшият съдебен съвет избра с конкурси нови ръководители.

С обособяването на административните съдилища като самостоятелни България застава на най-предна позиция в Европейския съюз, тъй като съвсем не във всички страни-членки на Съюза има такива съдилища. А чрез тях се гарантира непосредствено установяване на европейския правов ред, на европейските норми на отношения между гражданите и държавата. Това е и едно доказателство за реалната правна реформа у нас.