С Решение № 1315 от 28.02.2023г. по адм.дело № 5484 от 2022г., Административен съд София-град съдът сезира Върховния административен съд, съобразно реда на чл.15 от ЗСВ, за преценка наличието на основания за отправяне на искане за установяване на противоконституционност на новата разпоредба на чл.10 ал.9 от ЗНАП.

            Посочената разпоредба е част от законодателната реформа на ДОПК, осъществена 3 декември 2020 г., обн. ДВ, брой: 105, от дата 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021г.

            Чрез референция към практиката на Конституционният съд и Съда на европейския съюз, както и тълкувателната практика на Върховния административен съд, съдебният състав обосновава извода, че принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията.

            Като е предвидил компетентност за възлагане на ревизия за отношение на всички лица и всички видове задължения, посредством нормата на чл.10 ал.9 от ЗНАП, законодателят е:

1. Допуснал противоречие с чл.112 ал.2 т.2 от ДОПК.
2. Дефинирал нормативна на уредба на компетентност за възлагане на ревизия в устройствен закон на администрацията, наместо в Кодекса, където са регламентирани именно тези обществени отношения.
3. Създал неясна и противоречива нормативна база.
4. Нарушил е систематичното място на правна регламентация на обществените отношения.
5. Създал е неясно, противоречиво и объркващо частноправните субекти правило за поведение.
6. Допуснал нарушение на чл.3 и чл.4 и чл.11 ал.2 и ал.3 от Закона за нормативните актове.

            И като следствие е нарушил чл.4 от КРБ прогласяващ принципа на правовата държава, иманентна част от който е принципа на правна сигурност, пише в мотивите на съдебното решение.

            Със същия акт, чрез ясното разграничение на местната и универсална компетентност за възлагане на ревизия и допустимите спрямо тях ограничения, възможностите за делегиране на правомощието за възлагане на ревизия по отношение на всички лица и всички видове задължения, допустимите хипотези на пределегиране на това правомощие, същността на обществените отношения - предмет на регламентация по ДОПК от една страна и предметният обхват на ЗНАП от друга, както и чрез цялостен анализ за законосъобразност на използваната конструкция от заповеди, насочени към слагане начало на ревизионното производство,  съдът прогласява нищожността на оспорвания в производството, ревизионен акт, поради допуснато нарушение на чл. 112 ал.2 т.2 от ДОПК.