Във връзка с дело от огромна значимост за развитието на българското право и правото на ЕС, съдия Десислава Корнезова от Административен съд София-град, в качеството си на съдия-докладчик е постановила съдебен акт- определение № 7424/02.10.2020г. по адм.дело № 3654/2020г., с който АССГ отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Казусът за първи път поставя за разглеждане въпроси, които досега не са били предмет за разрешаване в съдебната практика. Важността на делото е незаобиколима и с оглед специфичната му социална проблематика.
Жалбоподателката В.М.А. е българска гражданка, която има сключен брак в Гибралтар, Великобритания, с К.Д.К. , гражданка на Великобритания. Двете имат дъщеря – С.Д.К.А, родена през месец декември 2019 г. в Барселона, Испания. В акта за раждане на детето, издаден от испанските власти, В.М.А. и К.Д.К. са записани съответно като “майка А” и “майка” на детето. Ответник е Столична община, район „Панчарево”, която в случая е компетентна за удостоверяването на раждане на български гражданин, настъпило в чужбина, чрез издаването на български акт за раждане.
Първоинстанционното производство пред АССГ е образувано по жалба на В.М.А. против отказа на Столична община, район „Панчарево” да издаде акт за раждане на детето С.Д.К.А. В писмо до В.М.А. Столична община, район „Панчарево” указва на жалбоподателката да предостави в 7-дневен срок доказателства коя от двете жени е биологичната майка на детето. Жалбоподателката В.М.А обаче счита, че съгласно действащото законодателство на Република България не е длъжна да предостави подобна информация. Отказът на Столична община, район „Панчарево” да издаде акт за раждане е мотивиран именно с липсата на данни за установен произход на детето по отношение на неговата биологична майка. Според ответника е недопустимо вписването в акта за раждане на двама родители от женски пол като майки на детето, тъй като еднополовите бракове в Република България към настоящия момент са недопустими и подобно вписване би противоречало на обществения ред.
В този смисъл, АССГ приема, че е необходимо да се търси баланс между различните легитимни интереси, засегнати в случая: от една страна, конституционната и национална идентичност на Република България, и, от друга страна, интересите на детето и в частност правото му на личен живот и на свободно движение в качеството му на гражданин на ЕС. Съдът отбелязва, че отказът от издаване на български акт за раждане на детето би затруднило издаването на български документи за самоличност, което би рискувало да възпрепятства пълноценното упражняване на правата му на европейски гражданин, и по-конкретно правото му на свободно придвижване, доколкото, с оглед на правните последици от Брекзит, евентуалното британско гражданство на детето, по линия на другия родител, посочен в испанския акт за раждане, не би му придало качеството на европейски гражданин. В тази връзка, АССГ иска също така СЕС да разясни дали правните последици от Брекзит следва също така да бъдат взети предвид при преценката на висшия интерес на детето.
АССГ при изследване на съдебната практика на СЕС не е установил постановено решение по идентични въпроси като тези в настоящето производство, които да помогнат да се разреши повдигнатия спор. В частност, АССГ отбелязва, че известното дело Coman на Съда на ЕС, което касае признаването на сключен в друга държава членка брак между лица от един и същи пол за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, не дава отговор на разглежданото от АССГ дело, който повдига различен правен въпрос, а именно: признаването на две лица от един и същ пол на качеството им на майки на дете, български гражданин, родено в друга държава членка на ЕС. Този въпрос е свързан, за разлика от делото Coman, с начина на определяне на произхода на български гражданин. Поради тази причина съдът намира, че съществуват необходимите условия за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Повече подробности за казуса и въпросите на АССГ до СЕС може да откриете тук.
Пресслужба на Административен съд София-град