Ученик в 11-и клас съди директор за повтаряне, дете в 4-и клас - заради забележка за подсказване на матура
01.12.2018 20:35; Ана Михова
Делата срещу учители са за наказания като забележки и труд в полза на училището
Може ли дете на 10, 14 или 16 г. да се изправи в съдебната зала срещу своите учители, когато смята, че е несправедливо оценено или незаслужено наказано. Допреди 30 г., във времето на сините униформи, изглеждаше немислимо, сега обаче административните съдилища преливат от ученически оплаквания. Разбира се, делата се водят от името на учениците чрез техните законни представители - родителите.
В началото на ноември единайсетокласник в едно от най-елитните училища в страната подава жалба в Софийския административен съд. Причината - момчето е оставено да повтаря 11 клас, защото
и на третата поправителна
сесия изкарва двойка
Със заповед на директора той и още петима негови съученици, неиздържали поправката, са разпределени в различни паралелки, отново в 11-и клас. Другите не се жалват.
Момчето обаче съди директора, защото според него заповедта е незаконна. Директорът пък я оспорва с мотива, че повтарянето на годината не създава допълнителни задължения и не некърнява правата на младежа, защото то произлиза от закона.
Съдът не подценява казуса. Напротив, подробно анализира нормативната уредба. В решението си магистратите се позовават на закона и отхвърлят жалбата на ученика.
В решението си обстойно обясняват, че “клас се завършва успешно, ако има годишни оценки най-малко среден (3) по всички предмети или модули, предвидени в училищния учебен план”, при двойка годината се повтаря.
“Достатъчно и единствено условие
за повтарянето на клас е годишна оценка слаб (2)
по учебен предмет или модул, която ученикът не е поправил”, аргументира се съдът. Момчето има право да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС).
На противоположния полюс пък е дело на четвъртокласник, заведено чрез баща му.
Детето е наказано със забележка заради подсказване на националното външно оценяване по “Човек и общество”. Малчуганът, който е изкарал максималните 20 точки, е поискал съдиите да му ги намалят, но да отменят забележката.
Четвъртокласникът признава, че подсказването е било глупост, но брани лично претенцията си в съда, където е разпитан. Разбира се, в присъствието на социален работник. Ето накратко неговата версия:
“Преди часа мой съученик каза, че иска да провали класа ни и аз реших да му подскажа.
Искаше да изкара двойка и така да остане
Защото нашата госпожа казваше, че класът трябва да изкара най-добрите възможни оценки. Затова реших да му подскажа. Това, което направих, беше глупаво.” Съдиите обаче не дават вяра на твърденията му, защото влизат в противоречие с обясненията на госпожите, които са пазели четвъртокласниците на матурата. И двете казват, че не “подсказвачът”, а другото момче е търсило с очи и жестове помощ от останалите деца. Учителките направили опит да прекратят това.
Въпреки това обаче четвъртокласникът жалбоподател написал два верни отговора на ръката си и ги показал на незнаещия съученик.
Според съда тази версия е “опит да бъде намерен приличен претекст на случилото се, като му се припише общественополезна цел”.
Магистратите приемат, че версията е “инспирирана от родителя”, който е доста активен. Преди делото бащата проучил внимателно всички документи на МОН. Според него сред тях нямало нормативен акт, който да казва как трябва да се държи ученик по време на матура.
“Такъв документ не е необходим”, посочва съдът. И обяснява защо. По време на матурата действат същите правила за вътрешен ред, както и през останалото време на учебната година”. До този извод те стигат, след като в детайли проучват правилника на училището. Според съдиите “проведените тестове имат за цел да оценят степента на познания на учениците по съответния предмет. Поведението им няма връзка с тази оценка, а съответно – няма причина същата да бъде определяна с оглед поведението”, посочва съдът.
Детето губи делото в съда и забележката остава.
Много от учениците обаче печелят съдебните спорове. Най-често, когато искат да им бъдат отменени наказания като “забележка”, “труд в полза на училището” или “преместване в друго училище”. Причината - често директорите не изминават целия път, предвиден в закона, преди да наложат санкцията.