Отказът от референдум за инсталацията за горене на отпадъци в София ще отиде в съда

Целта ни е да провокираме дебат по темата, казват общинските съветници, които ще обжалват
Десислава Лещарска
Столичният общински съвет ще отхвърли в четвъртък предложението за референдум по темата за бъдещата инсталация за горене на преработен отпадък в "ТЕЦ София", а отказът ще бъде обжалван в съда. Този сценарий описаха общинските съветници от "Политическа група 5", които заедно със съветници от БСП, ДСБ и "Нормална държава" внесоха миналия месец предложението за референдум. То съдържа три въпроса: съгласни ли сте общината да изразходва 157 млн. евро за инсталацията за горене на отпадъци; съгласни ли сте инсталацията да се изгради в центъра на София - на територията на ТЕЦ-а; съгласни ли сте инсталацията да се изгради до Завода за механично и биологично третиране на отпадъци до с. Яна?

Всички комисии в общинския съвет отхвърлиха предложението с мотива, че въпросите са противозаконни, тъй като засягат въпроси за бюджета на столицата. Това е тълкуването на Закона за прякото участие на гражданите в управлението, дадено от юристи на ГЕРБ. "Това означава, че референдум в София никога няма да се случи", коментира Венци Мицов от "Глас народен". "Всички въпроси са свързани с бюджета, дори провеждането на референдум, което би струвало 1.5 млн. лв.", посочи той.

Решението на комисиите логично води до отхвърляне на предложението и в Столичния общински съвет, който ще заседава в четвъртък. Точката за референдума е първа в дневния ред. "Ще обжалваме решението на СОС пред Административен съд - София. Нека съдът каже дали аргументите на ГЕРБ са валидни, дали е спазена процедурата. Ако съдът се произнесе в наша полза, най-вероятно възможността за референдум ще трябва да се обсъди наново, може да се наложи прецизиране на въпросите. Това е нашата цел - да се води дебат по темата с изграждането на тази инсталация", коментира Иван Велков от "Зелените".

Какъв е проблемът

С пари от еврофондовете Столичната община финансира система за управление на отпадъци. Две от фазите ѝ вече са завършени: депо, площадка за компостиране и завод за механично и биологично третиране. В завода за боклук край с. Яна отиват неразделно събраните отпадъци от сивите контейнери, от тях се отделят металите и някои други материали, а остатъкът се раздробява и изсушава. Крайният продукт е т.нар. RDF (от англ. - refuse derived fuel), или твърдо гориво от отпадъци, което може да се използва за производство на топло- и електроенергия. В момента произвежданото RDF гориво се транспортира до циментови заводи в страната, където се изгаря, а това е свързано с разходи за общината от порядъка на 5 млн. лв. годишно. Третата фаза на системата предвижда общината да изгради собствена инсталация за изгарянето на RDF, която да е свързана със системите на "Топлофикация София". С построяването на площадката "Топлофикация" ще спестява около 11% от потреблението на газ, или между 15 млн. и 18 млн. евро на година.

За този проект се говори от 11 години, но детайлна информация за ползите от него и има ли алтернативи липсва. "Това е причината да настояваме въпросът да бъде поставен на обществено допитване", обясни Иван Велков. Ако мине предложението за референдум, той ще е свързан с информационна кампания, с експертни мнения, с представяне на доводите "за" и "против", с обсъждане на алтернативите. Това е нашата цел", каза общинският съветник.

Общината планира да финансира инсталацията със заем от 67 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, който ще се изплаща в следващите 30 години. Подобно решение многократно надхвърля мандата на това управление и освен това е скрита държавна помощ за губещо предприятие, каквото е "Топлофикация", посочват още съветниците от "Група 5". Според тях трябва да се помисли за алтернативи като преработка на RDF до гориво за градския транспорт или за изграждане на инсталация до завода за боклук в с. Яна. Тя би била три пъти по-евтина и 6 пъти по-малка по обем и би могла да се свърже с "Топлофикация" или Кремиковци с газопреносна връзка, чието изграждане би струвало около 1 млн. лв. Такъв подход ще спести извозването на 500 тона преработен боклук всеки ден от завода до площадката за изгаряне зад Централна гара, което отново е свързано с разходи и замърсяване на въздуха. Какво мисли Столичната община

"Капитал" потърси коментар за мненията на петимата общински съветници от заместник-кмета на София Йоана Христова, в чийто ресор е опазването на околната среда. За Столичната община проектът е важен по няколко причини. Първата е, че той затваря цикъла по преработката на боклука в София. Втората е, че инвестицията е доста голяма, дори и за най-големия български град. В него освен това има замесена и политика - ако всичко върви по план, началото на строежа на инсталацията може да съвпадне с кампанията за местните избори през есента догодина.

Йоана Христова отговори писмено на въпросите на "Капитал" дали са разгледани алтернативи на мястото за изграждане на площадката и защо не при завода за сепариране на боклук.

Датската компания Ramboll A/S е избрана да подготви проект за инсталацията след публичен конкурс, в който са участвали 22 кандидата. Неразделна част от подготовката на проекта е направеният опционен анализ както на наличните технологии, така и на различни площадки за изграждането на инсталацията. Разгледани и оценени са четири варианта на конфигурацията на енергопроизводство, два варианта на проекта за горивна инсталация, два варианта на проекта на котела, три варианта за третиране на изходящите газове, два варианта за кондензат на изходящите газове и четири варианта за избор на площадка. В резултат на извършеното изследване площадката на ТЕЦ "София" е идентифицирана като най-подходяща. В допълнение към това в периода 2015-2016 г. по настояване на "Джаспърс" ("Джаспърс" е партньорство между ЕК, ЕИБ, ЕВВР и KfW с цел подпомагане на страните от ЕС при подготовката на висококачествени големи проекти, които ще бъдат финансирани с европейски средства) е извършено обследване на още една площадка, а именно площадка в близост до МБТ завода, м. "Садината" (известен като "завода за боклук" - бел. ред.).
Всички експертни анализи потвърждават, че инсталацията за производство на енергия следва да бъде изпълнена на площадката на ТЕЦ "София", където е налична необходимата инфраструктура, в това число електрозахранваща и топлопреносна мрежа, без да се налага пренос на далечни разстояния, което е свързано със загуба на топлоенергия. Освен технологичната несъвместимост това би довело и до 22 млн. евро разходи допълнително за изграждане и загуба на възможност за постигане на синергия от съвместно разполагане на инсталацията при съществуващи съоръжения на ТЕЦ "София". В световната практика подобен тип инсталации се разполагат в максимална близост до налична инфраструктура и жилищни квартали. (Примери за това – Копенхаген, Виена, Лондон, Париж, Токио, Осло и др.)

В момента за оползотворяване на произведения РДФ се използват циментовите заводи, които са далече от София и годишните разходи за транспорт на РДФ са над 5 млн. лв. Евентуално отлагане и несигурност в изграждането на собствена общинска инсталация ще направи общината напълно зависима при намирането на крайно решение за оползотворяване на РДФ горивото, при увеличаваща се цена за крайното оползотврояване. Важно е да се спомене, че с проекта се постига и диверсифициране на горивната база на "Топлофикация", която в момента е 100% зависима от доставките на природен газ.

Какво мисли Столичната община

"Капитал" потърси коментар за мненията на петимата общински съветници от заместник-кмета на София Йоана Христова, в чийто ресор е опазването на околната среда. За Столичната община проектът е важен по няколко причини. Първата е, че той затваря цикъла по преработката на боклука в София. Втората е, че инвестицията е доста голяма, дори и за най-големия български град. В него освен това има замесена и политика - ако всичко върви по план, началото на строежа на инсталацията може да съвпадне с кампанията за местните избори през есента догодина.

Йоана Христова отговори писмено на въпросите на "Капитал" дали са разгледани алтернативи на мястото за изграждане на площадката и защо не при завода за сепариране на боклук.

Датската компания Ramboll A/S е избрана да подготви проект за инсталацията след публичен конкурс, в който са участвали 22 кандидата. Неразделна част от подготовката на проекта е направеният опционен анализ както на наличните технологии, така и на различни площадки за изграждането на инсталацията. Разгледани и оценени са четири варианта на конфигурацията на енергопроизводство, два варианта на проекта за горивна инсталация, два варианта на проекта на котела, три варианта за третиране на изходящите газове, два варианта за кондензат на изходящите газове и четири варианта за избор на площадка. В резултат на извършеното изследване площадката на ТЕЦ "София" е идентифицирана като най-подходяща. В допълнение към това в периода 2015-2016 г. по настояване на "Джаспърс" ("Джаспърс" е партньорство между ЕК, ЕИБ, ЕВВР и KfW с цел подпомагане на страните от ЕС при подготовката на висококачествени големи проекти, които ще бъдат финансирани с европейски средства) е извършено обследване на още една площадка, а именно площадка в близост до МБТ завода, м. "Садината" (известен като "завода за боклук" - бел. ред.).
Всички експертни анализи потвърждават, че инсталацията за производство на енергия следва да бъде изпълнена на площадката на ТЕЦ "София", където е налична необходимата инфраструктура, в това число електрозахранваща и топлопреносна мрежа, без да се налага пренос на далечни разстояния, което е свързано със загуба на топлоенергия. Освен технологичната несъвместимост това би довело и до 22 млн. евро разходи допълнително за изграждане и загуба на възможност за постигане на синергия от съвместно разполагане на инсталацията при съществуващи съоръжения на ТЕЦ "София". В световната практика подобен тип инсталации се разполагат в максимална близост до налична инфраструктура и жилищни квартали. (Примери за това – Копенхаген, Виена, Лондон, Париж, Токио, Осло и др.)

В момента за оползотворяване на произведения РДФ се използват циментовите заводи, които са далече от София и годишните разходи за транспорт на РДФ са над 5 млн. лв. Евентуално отлагане и несигурност в изграждането на собствена общинска инсталация ще направи общината напълно зависима при намирането на крайно решение за оползотворяване на РДФ горивото, при увеличаваща се цена за крайното оползотврояване. Важно е да се спомене, че с проекта се постига и диверсифициране на горивната база на "Топлофикация", която в момента е 100% зависима от доставките на природен газ.