C C C C A+ A A- X

Банкеръ: Започва пазарлъкът за съдебния бюджет

Дата на публикуване 7 септември 2018 Последна редакция 12 юни 2021 Инициативи и събития Отпечатай

Започва пазарлъкът за съдебния бюджет
Ирина Матева
петък, 07. септември 2018 - 16:42
Новият "работен сезон" ще започне за Висшия съдебен съвет (ВСС) на 13 септември - с извънредно заседание, на което ще се обсъжда проектът за съдебния бюджет за догодина. А пазарлъците с финансовото министерство тепърва предстоят.
Работата е там, че разчетите на финансовия министър отново не съвпадат с тези на ВСС. От министерството смятат, че Темида ще може да се "побере" в предвидените за нея 656 млн. лева. Тази сума обаче очевидно няма да се види достатъчна за съдебните кадровици, защото според техните разчети за 2019 г. разходите по издръжката на съдебната власт ще са с 80 млн. лв. повече (в бюджетната прогноза на ВСС сумата, посочена като необходима за 2019 г., възлиза на 739 700 лева).
Приемането на съдебния бюджет е една твърде сложна процедура, предназначена да охранява независимостта на съдебната власт от изпълнителната и тя винаги е съпроводена с инфарктни спорове, откровен лобизъм и обещания, които по правило не се спазват. Така че очевидно преговорите с финансовия министър няма да са леки. Освен това всички помнят, че Владислав Горанов още през 2016 г. беше категоричен, че няма да продължи да налива парите на държавата в една бездънна каца, в която никой не иска да бръкне и да направи каквито и да било сериозни реформи. Вярно, впоследствие смекчи тона и даде каквото му поискаха. Но да се чака от финансов министър винаги да е чак толкова разбран е прекалено оптимистично. Още повече че и този състав на ВСС, като всички предишни, очевидно няма намерение да прави промени с цел свиване на харчовете в системата.
Да припомним, че само преди няколко години излезе изследване на Института за пазарна икономика, което посочи, че от 2010 г. насам бюджетът на съдебната власт е нараснал 5.5 пъти. В анализа се сочеше, че България е на първо място в Европейския съюз по брой прокурори на глава от населението и на четвърто - по брой съдии. В изследването беше посочен и друг факт: че натовареността на българските магистрати, в сравнение с тази на европейските им колеги, не изисква поддържането на чак такъв огромен щат от съдии, прокурори, следователи и администрация. И че парите се "разпиляват" по ниско натоварени звена в системата, чиято издръжка е огромна. Анализът завършваше с конкретни предложения: да се оптимизира броят на щатовете в съдебната власт, да се намали броят на структурите, в които магистратите просто няма какво да работят, да се съкрати администрацията, да се въведе най-накрая прословутото "електронно правосъдие" и куп още...
Всичко това обаче си останаха само... препоръки и куп изписана хартия. Единственото, което се прави в момента, е да се "преразпределя" натовареността чрез промяна на подсъдността на делата, като целта е да се намери работа на най-ниско натоварените звена в системата и да се даде малко въздух за тези, които сега са затрупани с папки. Доколко това ще доведе до по-високо качество на правосъдието - тепърва ще става ясно.
В същото време щатовете в съдебната система не само не се свиват, а напротив - пъпкуват се. А това струва все повече пари. Според статистиката на самия Висш съдебен съвет, през 2010 г. щатовете за работещите в съдилищата общо са били 8263, като от тях са били заети 7851. Съдиите са били 2081 по щат, останалите са държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и други. Администрацията на съдилищата през 2010 г. се е състояла от 5675 служители.
Седем години по-късно служителите са вече с близо 200 повече (5866 по щат), бройката на съдиите също е нараснала до 2152. И всичко това на фона на намаляващ брой съдебни дела и статистики, които се "пълнят" с бройки от разрешения за подслушване или заповеди за изпълнение.
Доскоро над 90% от парите за съдебната власт се харчеха основно за заплати. След промените в конституцията през 2015 г. на ВСС беше прехвърлено и управлението на сградите, а така харчовете набъбнаха неимоверно. И това е обяснимо, защото замитани с години проблеми доведоха дотам, че сгради взеха да се срутват буквално върху главите на работещите вътре магистрати и служители. Така обаче разходите за строително-ремотни работи "надуха" осезателно бюджета на Темида.
А точно следващата година ще е доста натоварена със строителни харчове: предстои да започнат ремонтите на сградата на бул. "Александър Стамболийски", предназначена за нов специализиран съд. Отделно проблемите с недостига на помещения в Административен съд София-град става все по-неотложни и вече трябва да бъдат решени "по спешност" - след промените в АПК се очаква към този съд (а и към Административен съд София-област) да се прехвърлят камара нови дела, само че те ще имат нужда от още съдии. А те пък няма да има къде да седнат. Отделно ВСС плаща луди пари за наеми, част от които могат да се спестят - ако обаче започнат ремонтите на сградата по ул. "Драган Цанков", където доскоро се помещаваше Софийският районен съд. Така ще може административните съдии и прокурори да се преместят там. Само че и този ремонт ще глътне милиони...
Дали съдебните кадровици и финансовият министър ще се спогодят за 2019 г. и за колко - тепърва ще видим. Важно е обаче да се знае, че съдебните кадровици не предвиждат каквото и да било намаление на разходите в системата - нито за догодина, нито по-късно. Дори напротив: прогнозата на ВСС за средствата, които ще са нужни на съдилищата и прокуратурите през 2021 г., е за 853 000 000 лева...

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемам Отказ Повече информация