СЕГА: Хулиганите не бива да бъдат съдени по хулигански
България е уязвима в Страсбург по дела заради Указа за борба с дребното хулиганство и закона за спортното хулиганство
Доротея Дачкова

Може ли някой да бъде наказан с 15 дни задържане без право на обжалване от една съдебна инстанция, която действа в едноличен състав. Не, ако се чете Европейската конвенция за защита правата на човека, по която България е страна от 1992 г. И да, ако се приложи Указът за борба с дребното хулиганство (УБДХ), приет през 1963 г., който е в сила и досега. Указът, който е с ранг на закон, влиза в употреба редовно. Същото е положението и с т.нар. Закон за спортното хулиганство, който е доста по-нов - приет е през 2004 г. В най-големия районен съд в страната - софийския, през м.г. са разгледани 488 дела по УБДХ, тоест по две на ден. Статистика за спортното хулиганство няма, а и тези дела са значително по-малко.
На практика всеки, който е бил пратен в ареста по реда на указа (той предвижда до 15 денонощия в поделенията на МВР и от 10 до 200 лв. глоба), без право да обжалва, може да съди държавата. Европейската конвенция казва, че всяко задържане, дори и да е извършено от съдебен орган, трябва да подлежи на контрол за законосъобразност от друг съд. Това гарантира правата и интересите на гражданите, че наказанието ще бъде справедливо. Когато има контрол, долната инстанция се стреми да наложи наказание, което няма да бъде отменено.
След протестите пред парламента в началото на миналата година и последвалите го десетки дела по УБДХ се отвори темата, че има нужда от промяна в УБДХ и дори от уреждането на материята в закон. Имаше и депутати, който заговориха, че глобите са прекалено ниски. Но както често се случва, всичко си остана на приказки.
Наскоро обаче, след 5-месечно разхождане по инстанциите, се получи интересен съдебен прецедент, който може да отвори вратата и за други подобни решения. И указът да бъде дописан от самите магистрати, които са принудени да го прилагат в този му вид.
Дребното хулиганство
На 21 октомври м.г. на едно от най-натоварените кръстовища в София "работи" Сергей Павлов. 28-годишният мъж мие прозорците на колите, приклещени от задръстването на светофара. Често го прави, без да е получил одобрението на шофьора. При поредния отказ да му бъде платено, той наплюва жената зад волана, счупва чистачката й и рита гумата на автомобила. В това време светва зелено, жената потегля и спира до най-близкия полицейски пост, на метри от инцидента и се оплаква на полицая. Той съставя акт за нарушение по УБДХ на Павлов и го задържа. На другия ден делото е пратено в Софийския районен съд (СРС).
Делото
Пред СРС нарушителят се признава за виновен и обяснява, че съжалява. Съдия Методи Лалов приема нарушението за доказано и решава, че за превъзпитанието си Павлов трябва да остане в ареста 5 денонощия. В решението обаче е записано, че забраната за обжалване в УБДХ противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Затова е определена втора инстанция - Административният съд (АС) - София. Наказанието ще се изпълни едва след като решението на СРС влезе в сила, т.е. ако Павлов реши да обжалва, ще изчака да се произнесе и горният съд. И той обжалва.
На 9 ноември м.г. административните съдии Наталия Ангелова, Весела Павлова и Полина Якимова решават, че не те са компетентни да се произнесат като втора инстанция по делото и го препращат на Софийския градски съд.
Мирослава Тодорова, Петя Колева и Енчо Симеонов от СГС обаче не са съгласни. Според тях точно административният съд трябва да контролира актовете на СРС по УБДХ. Аналогично се налагат и санкциите по закона за спортното хулиганство. Така СГС повдига спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
На 21 декември м.г. върховните съдии Красимир Харалампиев, Фиданка Пенева, Ваня Анчева, Галина Солакова и Цветинка Пашкунова определят, че делото е подсъдно на административния съд. Те не коментират дали изобщо е допустимо да се обжалват решенията на районните съдилища по УБДХ.
Пробивът
Така на 5 март т.г. най-сетне се произнася АС - София. Лозан Панов (който е и председател на съда, бел. а.), Камелия Стоянова и Юлия Раева допускат жалбата, като се позовават на делото "Камбуров срещу България" от април 2009 г. Съдът в Страсбург тълкува като слабост на законодателството ни отнетото право за обжалване по тези дела. България е осъдена да плати 1000 евро обезщетение на Захари Камбуров, който е пратен за три дни зад решетките по УБДХ без втора инстанция. През октомври 2009 г. в Страсбург София е осъдена и по друго такова дело - "Станчев срещу България".
АС приема, че СРС е определил правилно и справедливо наказание за Павлов и оставя в сила решението за петте дни арест.
Какво следва
Правозащитните организации открай време алармират за тези проблеми и че трябват реформи. Въпреки това законодателната власт бездейства и данъкоплатците плащат обезщетения.
УБДХ и законът за спортното хулиганство може да се струва нищожен проблем на депутатите, но материята си плаче за корекции. Българското право не е прецедентно и въпросното решение не създава задължителни правила за всички съдилища. Затова трябва да се промени законодателството, твърди съдия Лалов. Още повече че процесуалните проблеми, които създава прякото приложение на конвенцията, води до това, че много от съдиите не наказват със задържане, дори то да е съответно на нарушението. Така не се изпълняват целите на закона. Със спортното хулиганство има и още един проблем. Когато нарушителят е непълнолетен - от 16 до 18 г., се предвижда единствено наказание задържане в поделенията на МВР до 10 денонощия и съдиите нямат избор.
Парламентът явно не е изповядва в достатъчна степен европейските ценности за правата на човека и няма стимул да бърза. Все пак тук не се засягат икономически и политически интереси, не се отразява в докладите на ЕК и затова въпросът стои нерешен. Някакви човешки права се засягат, какво от това! Може би се чака приемането на Административно-наказателния кодекс, в който се наляха доста пари, но така си и остана на фаза проект. Върховният касационен съд, който напоследък чувствително засили тълкувателната си дейност, също не намира за необходимо да се произнесе.
В същото време един съд - Районният в Дупница, допуска груби нарушения при прилагането на УБДХ. Проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет установи, че всички съдии там правят пропуски, ако нарушителят се яви без адвокат. Много често санкциите са налагани, без да се проведат публични заседания, или без да съставят протоколи за тях. Когато има протоколи, те са пълни с грешки - няма дата и час, подпис на секретаря, данни за това кои свидетели присъстват, дали самият нарушител е дошъл и дали са му разяснени правата. Това е резултатът от пълната липса на инстанционен контрол.
УКАЗЪТ
Според УБДХ дребно хулиганство е "непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс". За хулиганство НК предвижда до 2 години затвор. Когато то е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато се отличава с изключителен цинизъм и дързост, наказанието е до 5 г. затвор. Когато е опасен рецидив, санкцията е от 1 до 6 г.
Актовете се съставят от МВР, но до 24 часа след това преписката се внася за решаване от районния съд, или се прекратява. Прокуратурата се уведомява, но по правило не праща представител на делата. Съдът заседава еднолично в открито заседание веднага или не по-късно от 24 часа от постъпването на преписката.
Свидетели рядко се викат. Обикновено съдът преценява между думата на нарушителя и материалите, събрани от полицая. Наказанието по УБДХ не се вписва в бюрата по съдимост и нарушителят не се води за осъждан. Все пак проявата влиза в полицейските регистри.