Съдът на ЕС насърчи безплатното лечение на българи в чужбина
От Павлина Желева
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да плати лечението в чужбина на всеки българин, когато той не може да го получи у нас в рамките на необходимото време предвид здравословно му състояние и вероятното развитие на болестта. Това постанови Съдът на Европейския съюз в Люксембург по питане на Георги Елчинов от Благоевград, който от 3 години се бори, за да му бъдат възстановени 25 хил. евро за операция в Германия. Съдът на ЕС е единствената институция, която може да тълкува регламентите на общността и решенията му са задължителни за всички ведомства за сходни казуси, а не само по този, с които е бил сезиран.

Съдът в Люксембург заявява, че дори човекът да е заминал да се лекува в чужбина, преди касата да му е дала разрешение, българският съд трябва да я задължи да възстанови сумата, която пациентът вече е платил зад граница. Съдът в Люксембург обяснява, че компенсацията се изчислява по правилата на здравноосигурителната институция в държавата, в която е проведено лечението.

Разрешение за медицинска помощ в чужбина не може да бъде отказано, когато в България не може своевременно да бъде предоставено алтернативно еднакво ефикасно лечение, пише в решението на съда на ЕС. Освен това магистратите обясняват и как трябва да се тълкува изискването на европейското законодателство, че медицинската процедура зад граница трябва да е част от дейностите, които в България се плащат от бюджета на касата и Министерството на здравеопазването. Те подчертават, че това не трябва да се прави с формална проверка в клиничните пътеки и списъци на заболявания и лечения, а "по обективни и недискриминационни критерии и при отчитане на всички релевантни медицински факти и научни данни".

Докато не бъдем уведомени официално за решението на съда в Люксембург, не можем да коментираме, заявиха от НЗОК пред "Дневник".

Казусът на 58-годишния Георги Елчинов от Благоевград е показателен за досегашната практика на НЗОК. През 2007 г. лекарите установяват, че мъжът има онкологично заболяване на дясното око. Единственият изход при неговото положение у нас е изваждане на окото. Елчинов обаче разбира, че в Германия чрез поставяне на радиоактивни пластини и протонотерапия окото му може да бъде спасено. Той подава молба до здравната каса за формуляр за лечение в чужбина, което да се поеме от осигурителната институция, и се позовава на европейски регламент. Произнасянето на касата отнема доста време и тъй като лечението на Елчинов не търпи отлагане, той заминава спешно за Берлин. Там окото му е спасено, но мъжът научава, че касата отказва да плати операцията, тъй като заболяването му не попада в клиничните пътеки.

Затова Елчинов завежда дело и печели на първа инстанция - административният съд на София. Здравната каса обжалва и Върховният административен съд (ВАС) връща делото за ново разглеждане. Тогава административният съд в София поиска съдът в Люксембург да се намеси в казуса и да даде отговор на въпросите, които се поставят при решаването му.

Българските магистрати попитаха европейските съдии каква защита дава регламентът на гражданите, ако в родината им лечението, от което се нуждаят, на практика не се предлага, а съществуват далече по-неефикасни и крайни мерки. Друг въпрос беше задължително ли е изискването за предварително получаване на разрешение от касата за лечение в чужбина, за да се възстановят разходите на пациента.