Държавата ще плаща лечение в ЕС, ако болният не получи помощ у нас
Съдилищата в страните от Евросъюза ще се придържат към прецедента по сходни дела
Светослав Терзиев
Съдът на ЕС в Люксембург задължи вчера България да доплаща за лечението на своите граждани в други европейски държави, щом не им е осигурила подходящо лечение в своите здравни заведения. По делото "Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса" (С-173/09) съдът се произнесе, че сумата се определя от държавата, която извършва лечението, и НЗОК трябва да я изплаща в пълен размер, въпреки че нормативите в България са по-ниски. С други думи - държавата плаща колкото струва в чужбина, а не колкото би платила у дома.
Делото на Георги Елчинов (58 г.) бе заведено след запитване на 14 април 2009 г. от Административния съд в София, който също смяташе, че България трябва да възстановява пълната сума, но след обжалване от НЗОК Върховният административен съд го бе върнал за ново разглеждане. Сега софийският съд е длъжен да се произнесе съгласно решението на Съда на ЕС. Нещо повече, всички съдилища в държавите от ЕС ще трябва да се придържат занапред към този юридически прецедент при решаването на сходни дела.
Осигуреният към НЗОК Георги Елчинов страдал от злокачествен тумор на дясното око. Наши лекари предложили да извадят органа, за да спасят живота му, но той научил, че може да се излекува, без да изгуби зрението си, чрез протонотерапия, която не се прилага у нас. Поискал направление за чужбина от НЗОК и без да го дочака, отишъл на лечение в Берлин, където платил 25 000 евро. После подал искане за възстановяване на сумата, но касата отказала и се стигнало до съдебен спор.
Съдът в Люксембург постанови, че "такова разрешение не може да бъде отказано, когато лечението фигурира сред обезщетенията, предвидени в държавата на пациента, когато той не може да получи въпросното лечение в рамките на обичайно необходимото време в своята страна, като се има предвид здравословното му състояние и вероятното развитие на болестта".
Елчинов бил точно в такова опасно състояние с бързо развитие на болестта и е трябвало спешно да спасява зрението и живота си, без да изчака административните процедури в НЗОК за получаване на разрешително. То е известно като формуляр Е112. Съдът на ЕС "взема предвид факта, че в България е щяло да се пристъпи към хирургична намеса (изваждане на окото - бел. ред.), която не може да се разглежда като идентично или еднакво ефикасно лечение". Люксембург отсъжда, че на пациент в ЕС не може да се отказва обезщетение, ако неговата държава не предлага подходящо лечение. Тогава той има право да се обърне към друга държава в ЕС.