Съдът нареди на БДЖ да спре 80% от влаковете
Транспортният министър не вижда проблем във факта, че почти година железниците превозват товари и пътници без сертификати за безопасност и нарушават закона
Николай Марченко

Пенчо Попов

Почти една година 80% от вагоните и локомотивите на БДЖ превозват пътници и товари, без да имат сертификат за безопасност, а това противоречи на закона. Това стана ясно от решение на Софийския административен съд. Затова железниците трябва веднага да спрат тези вагони и локомотиви от движение. БДЖ обжалва решението.
Драмата започва на 18 май 2010 г., когато тогавашният шеф на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" Симеон Ананиев издава заповед БДЖ да спре от движение около 300 пътнически, 2000 товарни вагона и много локомотиви, защото установява, че сертификатите им са изтекли още в края на миналата година. Той забранява на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да подписва договор с БДЖ за ползване на линиите. "Аз не мога да изляза на релсите и да ги спра тези вагони. Докладвах на ДАНС и събрах документи за подаване в прокуратурата, но уволнението ми попречи за последното", обясни Ананиев пред "Сега" вчера. Той бе освободен преди дни покрай катастрофата в понеделник, при която се сблъскаха два влака край гара Драгоил. Единият от влаковете е бил без такъв сертификат. Транспортният министър Александър Цветков тогава мотивира решението си с факта, че Ананиев не е осъществявал контрол.
БДЖ обжалва и двете заповеди в съда. Магистратите отхвърлят жалбата срещу спирането на вагоните и локомотивите, а по забраната за договора между БДЖ и НКЖИ още не са се произнесли.
Най-абсурдното в ситуацията, че БДЖ изобщо няма намерение да вади такива сертификати, въпреки че законът изрично го изисква. Още през пролетта от компанията обявиха, че нямат пари да платят на фирма, която да ги сертифицира. Освен това трябвало да я избират с конкурс и да бъде от чужбина, за да издаде документи, които да важат и в Европа. В действителност Законът за железопътния транспорт изисква единствено сертифицирането да стане от независим орган, т.е. да не е подчинен нито на БДЖ, нито на транспортното министерство. В България на това изискване отговаря само Националният изследователски институт по транспорта, който е част от "Нове холдинг" на бизнесмена Васил Божков. Сертификатите за всички вагони и локомотиви ще струват около 4-6 млн. лв.
Според шефовете на БДЖ и НКЖИ, а и според самия транспортен министър Александър Цветков сертификатите не са важни, защото подвижният състав минавал на технически прегледи всеки ден. "Техническото състояние на вагоните се установява с техническите прегледи, а не със сертификат. Затова, когато няма някаква конструктивна промяна във вагоните и локомотивите, не се налага и съответно подновяване на сертификата", смята той. Цветков заяви още, че БДЖ оспорва необходимостта от подновяване на сертификатите на всеки пет години. По думите му това изискване в закона за железопътните превози противоречи на европейските закони.
"Европейската директива в областта на железопътната безопасност наистина не изисква периодично сертифициране, но българското законодателство в случая допълва европейското, а не му противоречи", смята обаче Софийският административен съд. Не е ясно и защо, ако управляващите смятат, че това изискване е ненужно, просто не го махнат от закона.
Експерти допълниха, че всекидневните прегледи се извършват в самите жп депа от служители на БДЖ. А в член 115 на жп закона пише, че изпълнителният директор на НКЖИ издава удостоверение на превозвач да ползва линиите само ако той му покаже сертификат за всеки вагон и локомотив. По закон липсата на такъв документ се наказва с глоба между 50 хил. и 100 хил.лв. за всеки вагон или локомотив. Това наказание обаче никога не е налагано.
Липсата на сертификат може да послужи като аргумент на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при евентуална катастрофа. Ако едно разследване докаже, че катастрофиралият вагон не е технически изправен, отговорност ще носи този, който е издал сертификата, или този, който не го е осигурил - в случая БДЖ.
Интересното е, че след издаването на заповедта БДЖ и НКЖИ са се опитали да заобиколят закона, за да избегнат почти пълното блокиране на движението на влакове. През май те са подписали помежду си нов договор, по силата на който БДЖ преотстъпва правото на превози по определени линии на своите дъщерни дружества "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози". Така самата БДЖ се оказва притежател само на вагоните и локомотивите, които са годни за движение, а всички останали са отишли в двете предприятия. При това положение чисто формално няма нужда НКЖИ да проверява дали те притежават съответните сертификати, защото в този случай законът не я задължава.
"Това си е проблем на БДЖ. По вашата логика излиза, че трябва да спрем целия жп транспорт", коментира вчера шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев. Той и директорът на БДЖ Пенчо Попов бяха извикани вчера при министъра, за да обсъдят как да излязат от ситуацията. След края на срещата им във Върховния административен съд бе пратена жалба срещу решението на Софийския административен съд. Това се случва в последния възможен ден.
"Аз им направих предписание, но те се крият зад министъра, като му се жалват, че съм им пречил да работят", коментира вчера уволненият Ананиев.