Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет:
Преди наша проверка магистрати ускоряват разглеждането на делата
Предложили сме председателите на съдилищата в Русе и в Пловдив за поощрение, защото работят добре, условията в Софийския районен съд са лоши
28.01.2011

Снимка: Мишел Герон

- Г-жо Караиванова, в навечерието на последната година от мандата на този състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет мислите ли, че правомощията ви, дадени от закона, са достатъчни?
- Винаги съм смятала, че ако се изпълняват пълноценно, и съществуващите досега правомощия могат да доведат до положителни резултати. Но тъй като сме в последната година от мандата, нека законодателят и изпълнителната власт да мислят за следващите. С последните промени бяха завишени изискванията към бъдещите инспектори. Ние успяхме да се справим и постигнахме добри резултати, които са видими.

- Имате ли в практиката случаи, при които административните ръководители или ВСС отказват да се съобразяват с вашите констатации и предложените от вас дисциплинарни санкции на магистрати, които бавят дела?
- Почти нямаме такива случаи. Напротив. Административните ръководители свикнаха, че това, което правим, е за подобряване на работата и създаване на една съдебна система, която да работи преди всичко за българските граждани. Защото тя е за тях и след това за доверието на европейските ни партньори, които за съжаление продължиха Механизма за сътрудничество и проверка, който в началото беше за три години. Що се отнася до наказанията – ние предлагаме за санкции, каквото право ни дава законът. Висшият съдебен съвет и Върховният административен съд /ВАС/ съответно взимат решенията. Вярно е, че имаме несъгласия с някои от тях и в тези случаи се възползваме от законовото си право и обжалваме пред ВАС.

- Често ли обжалвате?
- Не често, но когато не се сме съгласни, го правим.

- Внезапни ли са проверките, които извършвате на съдилищата, или са планирани?
- По закон сме задължени да изготвим годишна програма на проверките и работим по нея. Но когато имаме сигнали от граждани или юридически лица, ги проверяваме извън планираните. Не бива да се бърка дейността на Инспектората с дейността на тайните служби. Още в началото на мандата образно казах, че няма да слагаме качулки или да нахлуваме в кабинетите на магистратите, защото делата не могат да се скрият.

- Но пък може някой съдия да забърза да си свърши работата като знае, че след няколко месеца ще го проверите.
- Да, това е превантивният ефект от нашата работа и ние често го виждаме, когато отиваме на проверка. Когато в съответния орган магистратите знаят, че ще бъдат проверени, пишат решенията по делата по-бързо, насрочват ги ритмично. Това е добрият ефект от работата ни. От самото начало сме се стремили не толкова да наказваме магистратите, колкото да ги накараме да работят, да възприемат добрите практики от съдилищата, които са за пример.

- Може ли да посочите кои са добре работещите съдилища?
- Съдилищата в Русе, в Пловдив, където сме предложили и двамата председатели за поощрение. Даже вчера (б.р. - в сряда) ВСС гласува по наше предложение награждаване на председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров. Отлична е организацията в този съд, отлични са и резултатите. Преди няколко месеца беше награден и председателят на районния съд в Пловдив, също по наше предложение.

- Само у административния ръководител ли е причината един съд да се справя по-добре от друг?
- Не само, но неговата роля е изключително важна. При този, който е успял да създаде добър климат, познава хората, налага дисциплината, залегнала в законите, се вижда, че и работата върви.

- Кои са съдилищата, в които делата се бавят най-продължително време?
- Не е тайна, че това са софийските съдилища. Част от причините са обективни. В Софийския районен съд се работи при изключително лоши условия. Както се казва, те нямат възможност да „дишат“, камо ли да работят. Сградата е пренаселена. Второ - голяма е натовареността – градът нарасна, а и тук са сложните дела. Но въпреки това има и сред тях магистрати, които се справят с обема на работа, показват и качество. Има и други, които са решили, че е по-лесно да не се пишат делата в срок и да се оправдават с голямата натовареност. Чрез активизирането на административните ръководители се опитваме да поставим еднакъв критерий за всички. Да знаят софийските магистрати, че дисциплината се отнася и за тях. Затова преди време предложихме за поощрение съдийка от районния съд в София, която няма нито едно дело, написано извън сроковете по закон – 30 дни.

- Кой е най-фрапиращият случай на забавяне на дела, с който сте се сблъскали през тези години начело на Инспектората?
- Като цяло един от най-впечатляващите беше в съществуващото преди време като отделно звено административно отделение в Софийския градски съд. Там делата се гледаха с години или дълго стояха ненасрочени. Най-лесното сравнение е с Административния съд в София. Там същите по сложност дела се разглеждат бързо, но работата е добре организирана от самото начало и върви ритмично. В СГС работата се подобрява, но изключително бавно.

- Може ли да сравните бързината, с която се разглеждат делата у нас, с тази в други европейски страни? Бавят ли се делата много, както дълго време се твърдеше?
- Вече не. Това го показаха последните отчети на председателя на ВКС пред Народното събрание, представени чрез ВСС. Вижда се как с всяка година нараства процентът на свършените в тримесечен срок дела. Бавенето е само в отделни случаи. Прилагайки всякакви способи, се опитваме да покажем, че има нетърпимост към този вид безотговорност, за да не се върне това време.
Един от фрапиращите случаи, с който се сблъсках напоследък, беше по сигнал на гражданка. В жалбата си тя пише следното: „Пазя над 70 отговора от всички институции. Писах и до тримата главни прокурори“, и ги посочва поименно. Впечатли ме едно изречение, което ще цитирам: „Жалкото е, че нас повече ни разпитват от крадците.“

- Жалбата е по дело за кражби?
- Да. Кражби, извършени през 1997 г. След 11 години делото влиза за първи път в съда, след което съдията го връща за доразследване и вече три години не могат да връчат на пострадалите т.нар. постановления за частично прекратяване. Сигурно ще изтече и давността и по тези обвинения, по които част от лицата са предадени на съд през 2008 г. В този случай, а и в други подобни наказани са не извършителите на престъплението, наказани са потърпевшите от кражбите. Колко пъти хората са викани в следствие, прокуратура, съд. Не само че няма да получат обезщетение за това, което са им откраднали, а ще направят и повече разходи. А и за тях няма ред, по който да поискат обезщетение от Европейския съд по правата на човека в Страсбург или по Закона за отговорността на държавата, защото те са свидетели, а не неправомерно обвинени. С нашата работа се опитваме такива случаи да бъдат единични.

- Ще бъде ли наказан някой по случая, който разказахте?
- Не сме довършили проверката. Ако не са изтекли сроковете за дисциплинарната отговорност, ще направим всичко възможно.

- Много сигнали ли получавате от граждани и само за забавяне на делата ли се отнасят?
- Много са. Основната част от сигналите са, когато не е решено делото, както гражданинът смята, че е правилно. Обикновено тогава подозрението е, че съдията е подкупен. Или дори да не се твърди подобно нещо, човекът се оплаква, че според него делото е решено неправилно. Отговаряме, че не можем да се произнасяме по правилността на решението.

- До вас пристигат ли сигнали за корупция?
- Както преди малко казах, най-честото съмнение за корупция е, когато дадено решение не удовлетворява гражданите. В много случаи това не е така, но и не сме орган за разкриване на корупция.
Но понякога при забавяне на дела може да има индикация за корупция. За няколко от магистратите, за които беше обявено, че са заловени с белязани пари, е имало сигнали при нас и сме правили проверки, включително сме ги предлагали за дисциплинарно наказание. Когато едно дело 10 години се поставя някъде в последното чекмедже и давността, така да се каже, цъка, особено за непълнолетните, където тя е по-ниска, може да се предположи, че услугата не е безвъзмездна. Затова казваме, че първият инспектор е административният ръководител. Той трябва да разбере по какви причини се бави дадено дело, а не ние на 11-ата година да проверяваме.

- Напоследък освен за професионалните качества много се заговори за морала на магистратите. Кой според вас трябва да прави преценка на нравствените им добродетели?
- Не съм съгласна, че едва напоследък се е заговорило. Често се връщам към сборник, озаглавен „60 години българско правосъдие“, който включва периода от 1878 до 1941 г. Там, в частта за Инспектората, е записано следното: „Този контрол е абсолютно необходим в интерес на правосъдието, в интерес на обществото. Чрез него могат да се узнаят нуждите от подобрения, които се налагат в съдебното ведомство, да се провери дали всеки един съдия и прокурор поотделно отговаря на призванието си, както и да се оценят моралните им качества и служебните достойнства, тъй необходими при удостояването им за повишение в по-горна служба.“ Виждате, че моралните качества на магистратите винаги са били много важна част от облика на магистратите. Професията да съдиш себеподобните си, е уникална.

- Макар и малко бавна, но реакцията на ВСС по случаите „Красьо“ и „Приморско“ ще доведе ли до взимане на поука?
- Мисля, че това беше добър урок за съдебната система. Въпросът е да не се повтарят подобни грешки. Още от създаването ни твърдя, че единствено безпристрастното атестиране на магистратите може да доведе и до моралното очистване. Ако младите, влизащи в системата, знаят, че ще бъдат оценявани единствено професионалните им качества, дисциплината, ако въз основа на тях растат в кариерата, тогава ще върви и цялата съдебна система. Ако свикнат, че растежът се дължи единствено на приятелствата, познанствата и услугите към по-висшестоящия, тогава ще продължим да затъваме.

Интервюто взе Ана Михова