Спасяват око в Берлин, у нас щели да го вадят

Публикувана: Понеделник, 4-ти Април 2011, автор(и): Ани Пармаксизян

Здравната каса не плати лечение на онкоболна в европейска държава, въпреки че Съдът на ЕС в Люксембург й нареди да го прави. СНИМКИ: КРИСТИНА ЦВЕТКОВА И ПИЕР ПЕТРОВ
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не плати лечение на онкоболна в европейска държава, въпреки че Съдът на ЕС в Люксембург й нареди да го прави, когато българите не могат да получат адекватно и своевременно лечение в собствената си страна. Решението на евромагистратите, което е в полза на всички здравноосигурени българи, бе произнесено заради Георги Елчинов. Едва след него касата задължена да му възстанови парите за лечение в Германия, където спасиха дясното му око, а не го извадиха, какъвто е вариантът у нас. Година след решението на Люксембург към НЗОК се обръща 48-годишна жена, която също страда от злокачествен тумор на дясното око. У нас й предлагат да го извадят, за да не се прехвърли ракът върху лявото и да може да вижда поне с него. Друго лечение няма.
В университетската болница "Чарите" в Берлин обаче могат да я излекуват, и то за седем дни. Там правят брахитерапия с рутений - вкарват в болното око радиоактивна пластинка, която отделя изотопи два-три дни, туморът се изолира и след това се изрязва. Пациентът запазва не само окото си, но и зрението си. Викат го на преглед след шест месеца, за да видят дали няма разсейки по други органи. Процедурата се води манипулация, а не операция. С възстановяването отнема седмица. Лечението и престоят в болницата струват 5852 евро.
Естествено Мария* предпочела да отиде в Берлин. Тя, както и всеки здравноосигурен българин, има право на лечение в държава-членка на ЕС, когато у нас не му предлагат адекватно такова. Нужен е специален формуляр - S-2, и на 17 септември 2010 г. тя го поискала от НЗОК. В касата направили комисия, която да проучи случая, преди да кажат дали ще й дадат формуляра, т.е. ще покрият разноските по лечението й в Германия. Въпреки че е известно, че у нас не се извършва брахитерапия с рутений, както и че при онкологичните заболявания всяко забавяне може да е фатално, започнала дълга процедура.
Най-напред комисията поискала становище от националния консултант по очни болести доц. Ива Петкова. На 12 октомври тя отговорила, че в България не се извършва тази манипулация, не е възможно да се осъществи органосъхраняващо лечение и че е целесъобразно болната да бъде насочена за лечение в чужбина. Потърсили и мнението на доц. д-р Тошо Митов, шеф на българското дружество по офталмология, който на 26 октомври изпратил същото становище.
Въпреки че двамата специалисти препоръчват брахитерапия с рутений, НЗОК отказва да даде средства за извършването й в чужбина, защото тя не попада в нашите клинични пътеки. Нормално е да не попада, след като не се извършва в България и когато единственото лечение е отстраняване на зрителния орган. От касата препращат молбата на Мария до комисията за лечение в чужбина към здравното министерство, която може да отпусне средства.
Докато чиновниците умуват, жената заминава за Берлин, подлага се на процедурата, възстановява се, плаща 5852 евро за лечението и престоя от 4 до 11 октомври в "Чарите" и се връща в България. След месец - на 2 ноември, подава молба в Софийския административен съд. Само той е компетентен да разглежда искове срещу НЗОК.
Мария, която не живее в столицата, обжалва мълчаливия отказ на касата да й издаде формуляр S-2 за лечение в чужбина. По закон касата трябва да й отговори в едномесечен срок от молбата й - до 17 октомври. До деня, в който тя се обръща към съда, никой не й е отговорил какво са решили, никой не я е търсил, институциите не знаят, че тя е била в Германия.
Жената иска да й се възстанови сумата за лечението в Берлин и 10 хил. лв. обезщетение за преживените болки, тревоги, неразбиране. Мария сама написала жалбата си, не е ползвала услуги на адвокат. Кратко и ясно разказва какво се е случило и какво иска. Жалбата, към която прилага епикризата, копие от документа за платената в чужбина сума и бележка за платената съдебна такса от 10 лв., тя пуска по пощата. Компютър разпределя казуса на съдия Татяна Жилова. Тя препраща документите на НЗОК и получава от касата цялата преписка по случая. Прочита я и на 18 януари 2011 г. решава, че трябва да има дело. Насрочва първото заседание за 23 февруари, за да бъде изготвена назначената от нея експертиза.
Преди заседанието обаче съдията получава писмо от Мария, че оттегля жалбата си и се отказва от делото, защото са й възстановили парите за лечението. На 21 януари, три дни след като става ясно, че процес ще има, Министерството на здравеопазването й превежда 11 445, 52 лв. В бюджетното платежно нареждане, копие от което жената изпраща до съда, пише, че основание за плащането е решение от 26 ноември - 24 дни след като тя се е обърнала към съда. Парите пък са преведени почти два месеца след въпросното решение.
Мария се отказва от 10-те хиляди лева обезщетение. "Достатъчно е, че ми платиха лечението", обяснила жената на съдебен служител по телефона. Тя не се явила на заседанието на 23 февруари, нито пък изпратила адвокат, не е длъжна. Съдия Жилова информирала юрисконсулта на НЗОК, че Мария е оттеглила жалбата си, защото парите й са възстановени от здравното министерство, и сложила край на делото след 6-минутно заседание.
Съдия Татяна Жилова: Когато хората търсят правата си, ги получават 

- Съдия Жилова, как ще коментирате проблема на Мария, след като делото вече е приключило?
- Ситуацията е параграф 22. НЗОК не й дава разрешение за лечение в чужбина, защото процедурата, която ще й помогне - брахитерапия с рутений, не попада в обхвата на клиничните пътеки. Да, но тази манипулация няма как да влезе в обхвата на клиничните пътеки, защото не се извършва в България. Ако се извършваше, може би касата щеше да я покрива. Това, че определено лечение не е предвидено в клиничните пътеки у нас, не е основание за отказ за плащане на извършването му в чужбина.
Здравноосигурен български гражданин може да се лекува в държава членка на ЕС, ако у нас не се предвижда адекватно лечение. Ако се предвижда, ще го лекуват в България.
- Колко струва на Мария това дело?
- Съдебната такса от 10 лв. и пощенските разноски. Изпрати жалбата и документите по пощата. Не е пътувала до София за делото, не е наела адвокат, а и не е необходимо.
По административните дела на граждани и фирми срещу всякакви решения на администрацията съдът е длъжен да обясни на страните какви документи трябва да представят, какви са правата им, как могат да ги упражнят. Ако не го направя, не съм си свършила работата.
Да заведеш дело и да търсиш правата си не е недостъпно скъпо. Ако не търсиш правата си, нищо няма да получиш. Но хората невинаги си търсят правата - не ги знаят или ако ги знаят, не вярват на съда, не мислят, че можем да им помогнем. А в повечето случаи остават удовлетворени от резултата.
Радвам се, че Мария прояви инициатива, сама потърси правата си по надлежния ред, т.е. чрез съда. Довери ни се и успя да защити правата си.