Държавата се задръства без бърз съд

Проф. ИВАН Т. ТОДОРОВ
Проф. КИНО ЛАЗАРОВ*

Проф. ИВАН Т. ТОДОРОВ**
Всеки гражданин, всяка фирма има непрекъснати взаимоотношения с държавата. Като се почне от акта за раждане и се стигне до актовете на Министерския съвет. Почти всички актове подлежат на обжалване пред съответните административни съдилища. А управлението на държавата става именно с тези актове. Едно от най-важните качества на управлението е да е бързо. Но за 10 години броят на административните дела се увеличи няколко пъти и често решаването им на двете съдебни инстанции отнема над година и половина. А това просто обезсмисля ефикасното управление на което и да е правителство.
Стигна се до положение един съдия във Върховния административен съд да има 4-5 часа да реши едно дело. За това време едно дебело данъчно или друго по-сложно дело с много страни не може дори да бъде прочетено, а камо ли решено както трябва. Устните пледоарии се свеждат до 2-3 минути. Съдията няма време да чете жалба над 3-4 страници. А идеята върховните съдии да уеднаквяват съдебната практика е само в сферата на мечтите.
Сега парламентът разглежда законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и някои специални закони. Това обаче са козметични промени, които ще доведат до неголямо намаляване на делата на ВАС. А проектът на работна група към ВАС беше за много по-сериозни промени, водещи до много по-осезателно намаление на делата. Но Министерството на правосъдието премахна голяма част от тях.
В момента ВАС е превърнат в районен съд, който съгласно десетки специални закони гледа огромно количество дела като първа инстанция. Например занимава се със спорове за служебни отношения, които по естеството си са по-скоро трудови. Защо върховен съд да гледа като първа инстанция вътрешнослужебни актове? Има още много нетипичниза един върховен съд казуси като например спорове за земеделски земи.
Във ВАС срещу символични такси от 5 до 25 лева се обжалват и решенията на регионалните съдилища. Наложително е въвеждане на допълнителна такса за касационното производство, която да се налага, в случай, че касационната жалба не се уважи. Така ще се сложи край на сегашното обжалване “до дупка”. Би могло дори разглеждането на касационните жалби да е в закрито заседание, тъй като сега и бездруго няма време за реални пледоарии и спор.
В световната практика се счита за недопустимо и първата и втората инстанция да са в един и същ съд. Съдиите са с една и съща квалификация и дали съставът е 5-членен или 3-членен не е от съществено значение, защото съдиите, които не са докладчици, в големия брой случаи нямат възможност да четат делата и да ги обмислят.
Необходими са и много други промени. Критиките към АПК не са много, макар че този кодекс е първият от този род в България и е приет преди 5 години. Съвсем нормално е след такъв период той да бъде оптимизиран съобразно практиката. Много повече са необходими промени в над 50 специални закона, които затрупват ВАС с дела като първа инстанция. Тези промени биха имали ефект само ако правителството осигури още поне 30-40 съдии в Административен съд-София, и съответното пространство за тях. Иначе там също ще се затлачи процесът. Административните съдилища бяха създадени с цел бързина. И ако не се направят спешно много по-осезателни промени, ще се задръсти цялото държавно управление.
* Проф. К. Лазаров е бил председател на работната група, изготвила АПК
** Проф. И. Тодоров е един от докладчиците на работната група, изготвила АПК