Лозан Панов, председател на Административен съд-София:
Всеки колега, който стои добре в ролята си, не би се ангажирал със спецсъда

Снимка: Мишел Герон

По-редно е едно дело да бъде забавено с няколко месеца, но да се напише хубаво решение
- Г-н Панов, запознахте ли се с доклада на Европейската комисия, прочетохте ли го дума по дума, както ви препоръча премиерът?
- Естествено, че се запознахме с доклада. Не само аз, но и всички колеги в нашия съд. Дума по дума, съобразно „повелята” сме го направили, но проследих и становищата на различните политически сили по доклада. Някои казват, че това е протегната ръка, други, че е крайно негативен, трети, че е умерен. Моето мнение е, че той касае предимно общите съдилища и наказателните съдии. В областта на административното право още в предходни доклади получихме добра оценка за бързината на разглеждане на делата, за прилагането на европейските норми.

- В доклада ЕК констатира, че българската съдебна практика съсредоточава вниманието си предимно върху процедурата, а не върху взимането на решение. Съгласен ли сте с това становище?
- Личното ми мнение е, че ако съдиите се вглеждат повече в процедурата и формализират правото, това несъмнено вреди на правораздаването. Самите процесуални норми са достатъчно формални, за да доразвиваме допълнително формалността. Но по-формалните процедури засягат наказателното производство, защото при него законодателят е предвидил по-сериозни гаранции за правото на защита на подсъдимия. Докато в административния процес се цели бързина. Именно затова са и по-ниски държавните такси. В крайна сметка бързо трябва да се установи дали един акт на администрацията е законосъобразен или не.

- Според Брюксел отчетността в съдебната система буди безпокойство, а наказанията на магистратите за забавяне на дела са леки.
- В никакъв случай наказанията не са малки. Те по-скоро трябва да имат превантивно значение, отколкото демонстративно. По-добре е едно дело да бъде забавено с няколко месеца, извън едномесечния срок за решаване, но пък да се напише хубаво решение, отколкото бързо, припряно, неправилно решение. Освен това и колегите са различни. Някои са по-аналитични и им трябва повече време, други - сравнително бързо решават. Така че няма еднозначен отговор. Нашият съд е млад. Започнахме през 2007 г. и трудно възприемам идеята за налагане на наказания. Аз лично съм налагал наказание на съдия на третата година от съществуването на съда и не беше лесно решение. То не беше провокирано от проверка на Инспектората към ВСС. Колега беше забавил дела с повече от една година, което е недопустимо. Наложих му наистина най-малкото наказание, то обаче имаше необходимия ефект върху него.

- Преди време министърът на правосъдието лансира идеята да се мисли за намаляване на административните съдилища, които в момента са 28. Вие как гледате на това?
- Това, че ни има, е позитивно. Въпросът дали да има административни съдилища не стои. Друг въпрос е дали да бъдат 28, колкото са областите у нас. Бих попитал депутатите дали ще поискат да се намали броят на областите. Ще се учудя, ако кажат, че са готови да намалят броя на областите, откъдето са избрани. Третият и според мен по-важен въпрос е за натовареността на тези 28 съдилища. Ясно е, че не са еднакво натоварени. В големите центрове, натовареността е по-висока, отколкото в други градове. Например в София един съдия получава 36 дела на месец, а в други съдилища – по 5 или 6, т.е. един наш съдия върши шест пъти повече работа, отколкото друг свой колега. Към това трябва да добавим и обстоятелството, че в София са концентрирани най-тежките административни дела. Тук са големите данъкоплатци, тук са делата на всички заместник-министри и специализирани администрации, държавни агенции, НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия), инвалиди, така че е нормално ние да сме натоварени.

- Как може да се реши въпросът с натовареността?
- Единият вариант е да се децентрализира дейността на администрацията. Не е нужно, ако един полицай от Стара Загора или Плевен извърши нарушение, да му се налага наказание от административния ръководител в София, може да му го наложи шефът в съответния град. И по такъв начин делото ще се гледа там, а не в столицата. Това се отнася и за делата за НЕЛК. Държавата веднага ще репликира, че това означава да се поддържат юрисконсулти по места или да плащат на адвокати. Аргументът, че ще струва повече пари като издръжка на юрисконсулти или адвокати, за мен не е състоятелен.

- Вие по-малко ли работа имате от районния и от градския съд, за които се смята, че са свръхнатоварени.
- От Софийския районен съд – да, но от Софийския градски - не, вече го изпреварихме като натовареност. А СГС разполага с много повече помещения, много повече съдии и администрация. Ние имаме нужда от още зали и повече кабинети за съдиите. Все пак се справяме благодарение на добра организации, макар че вече и ние се задъхваме. ВСС гласува нови бройки за нашия съд, което е доказателство, че имаме нужда от още хора. В Испания например има много креативна система. Там, където има повече съдии, но по-малко дела, магистратите отиват да подкрепят съд, който в момента има нужда. Доколкото съм запознат, всеки месец се изпраща информация в техния орган, подобен на нашия ВСС, където се изготвя статистика, бързо се реагира и ако един съдия има под сто дела на година, бройката му се трансформира, а той отива в съда, който в момента си е покачил натовареността. Така трябва да се реагира. Това е предпоставка и за по-бързо правосъдие. Иначе в съд, в който няма много дела, те се гледат бързо и няма проблеми, а в друг се затлачват, което всъщност се случва у нас.

- Законодателите чуват ли идеите на съдиите?
- Бяхме и в работната комисия за промените в Административно-процесуалния кодекс. За голямо съжаление обаче това, което предложихме, се прие само на ниво Министерски съвет. Но, влизайки в пленарна зала, се измени много бързо. Всяка една идея така се модифицира, че в крайна сметка дори този, който я предлага, накрая не може да я познае. Но за жалост във времена на избори, когато политиката е на първа линия, идеите позаглъхват. Държавата започва да работи за изборите, а не за нормалното си функциониране.

- Може би това е част от реформите, които трябва да се направят.
- Надявам се, но в момента предстоят избори и надали някой мисли за реформи. За да има реформи, трябва да има визия, посока и дори да изисква много години – да се върви в тази посока. Докато сега нещата се правят спорадично, конкретно.

- Но Министерството на правосъдието написа стратегия за продължаване на съдебната реформа.
- Така е, но отново ще се върна към нашия съд. Определено имаме нужда от повече съдии, а те и от съдебна администрация. Това обаче изисква и по-голяма сграда, помещения, зали и всичко, което е задължително за нормалното функциониране на съда. Стратегия имаше и за Софийския районен съд, районна прокуратура, СГС, Административен съд-София. Ако в тях се вложи необходимото, правосъдието ще бъде на много по-високо ниво.

- На липсата на пари ли се дължат нерешените проблеми в софийските съдилища?
- Най-лесното обяснение е липсата на пари. Но винаги е по-лесно да се реши проблемът на един съд с шест съдии, защото трябва по-малка сграда и по-малко средства. За едни голям съд обаче – трябва да се вложат много средства и по-сериозна воля и време. Сега се създава и нов съд – специализираният – за кратко време му намериха и сграда, и финансиране.

- Споменахте специализирания съд, вие като съдия, който се е занимавал и с наказателно право, как си обяснявате липсата на кандидати?
- Мога да кажа защо аз не искам да бъда в този съд. Защото вече съм административен съдия, смятам, че си тежа на мястото и ми харесва административното право. Ако колегите са в СГС или са апелативни съдии, те имат своето нормално кариерно развитие и не биха се ангажирали с институция, която е новосъздадена и витае съмнението дали ще просъществува, колко и как. Напълно съм сигурен, че ще има кандидати от районните съдии, защото при тях постъпването на работа в специализирания съд ще означава кариерно израстване, а вероятно ще получават и по-голямо възнаграждение на фона на по-малка натовареност. Чух, че има и колеги прокурори, които желаят да станат съдии. При тях си го обяснявам с факта, че ще станат несменяеми и каквото и да се случи с този съд, държавата ще им намери работа. Всеки, който стои добре в своята роля на съдия, не би се ангажирал.

- Вие бяхте член на мандатната комисия по време на делегатското събрание за избор на членове на ВСС от съдебната квота и подходихте сериозно към този избор. Но избирането от депутатите на двамата нови членове на ВСС от тяхната квота бе определено като фарс. Как ще коментирате избора на Нестор Несторов и Кирил Гогев?
- Не познавам кариерното развитие на двамата колеги в детайли, за да дам отговор. Но за нашите предложения определено смятам, че са съдии достатъчно мотивирани. Проблемът е и друг. Новоизбраните членове на ВСС ще довършат мандата на тези, които си подадоха оставките. Трудно е да се намери човек, който ще отиде в орган, който след година трябва да напусне.

- Защо не бойкотирахте избора на членове на ВСС, както постъпиха районният, градският съд и ВКС?
- В СРС и СГС е имало дебат и колегите не са били единни. За мен позицията за бойкот нямаше достатъчно ясни мотиви и съображения. Но най-важният въпрос е, ако се блокира дейността на ВСС и той престане да функционира. Това означава да избираме нов, пак да се проведат общи събрания, а за този съвет сме правили общо три. От друга страна, ако се прави реформа на ВСС и се измислят нови правила, това означава да изчакаме законодателя да ги създаде. В момента сме в процедура на избори, т.е. това може да стане най-рано след шест месеца. Докато текат процедурите, ще мине може би година. За тази година ще се натрупат висящи въпроси. В един момент ще се блокира дейността за повече от година и това няма да доведе до позитивен ефект.

- Според вас, за да не се повтори същото и при следващия ВСС, какво трябва да се промени?
- Наблюдавам поне три ВСС. Всеки започва със сравнително нисък кредит на доверие и завършва с по-малък от нула. Той е нещо като изкупителна жертва на това, което се случва. Само че, ако има корупция в съдебната система, не е виновен ВСС. Ако делата се пишат бавно и има некомпетентни колеги, проблемът пак не е във ВСС. Ако имам някакъв упрек към съдебния съвет, той е за това, че специално за нашия съд имаме свободни места, за които чакаме повече от година и половина да бъде обявен конкурс. За мен това е основното, защото колегите, които заемат тези бройки, са командировани. Идват от други съдилища, работят в София, но същевременно не знаят дали ще останат, живеят в социална несигурност, която неминуемо рефлектира и върху тяхната дейност. Това не е нормално и не се отнася само за нашия съд.