Съдебно решение посочва, че в една от спецслужбите - Националната служба за охрана (НСО), с години се е нарушавал законът за класифицираната информация и от това не е имало никакви последствия. Въпросното решение е на Административния съд в София-град и е от 26 октомври. Делото е на информационния сайт "Офнюз" срещу НСО и е водено с помощта на адвокат Александър Кашъмов и програмата "Достъп до информация". То е заведено, след като през 2016 г. службата е отказала да предостави данни за охраната на Лютви Местан в периода, в който той оглавяваше ДПС.

От известните до момента факти става ясно, че НСО няколко години поред засекретява неправомерно информация, пише "Офнюз". Като депутат през октомври 2013 г. на Местан е назначена охрана с решение на специализирана комисия в НСО. Към този момент тези решения са били засекретявани като "служебна тайна". Срокът на защита на тази информация е шест месеца, като има законова възможност той да бъде удължаван, но не с повече от 6 месеца. Съдът установява обаче, че въпросното решение за охрана на Местан е разсекретено от НСО две години след изтичането на срока на защита на информацията - вместо през октомври 2014 г., решението е декласифицирано чак през април 2016 г. Сега съдът задължава НСО да предостави информацията, касаеща мотивите за охрана на Лютви Местан.

ДУМА припомня, че няколко дни след решението на съда от службата предоставиха информация на вицепремиера Валери Симеонов за мотивите, с които охранява Ахмед Доган. Това са данни, които многократно са били отказвани от НСО през годините.

Практиката показва, че не е прецедент службите систематично да прикриват документи, като "забравят да ги разсекретят", когато изтече срокът на защита, обобщават от "Офнюз" и припомнят, че показателен е случаят с документите около смъртта на Ахмед Емин, които ДАНС предоставя на агенцията. Въпреки че сроковете им на защита са изтекли още през 2009 и 2013 г., ДАНС ги разсекретява официално едва през декември 2015 г.